Ако Сънотворението уж издига стени в долината на Времето, Времето го кара да повярва, че е плод на болката.

„На 19 август 1931 година, точно пет години преди изпълнението му, Федерико Гарсия Лорка завършва в Гранада As í que pasen cinco a ñ os (Когато минат пет години), театрална пиеса, която е започнал да пише на Куба през 1930 година и която принадлежи заедно с El P ú blico (Публиката) от 1930 година и незавършената La comedia sin t í tulo (Комедия без заглавие) на неформалната трилогия на т.нар. „Невъзможен театър“.

В тези произведения срещаме един Лорка сюрреалист, силно повлиян от теориите на Фройд и авангардните движения в началото на 20-ти век; един Лорка, който значително се различава от временно по-късната и ясно по-известна на гръцката театрална публика, реалистична етнографска тематика на селските драми: Кървавата сватба (1933), Йерма (1934) и Къщата на Бернарда Алба (1936).

В Лорка от Когато минат пет години не срещаме горещия въздух и тъгата на черно облечените фигури от андалусийската трагедия, но присъстват много от театралните му постоянства, като поетичния език или трагичността на персонажите и тяхната невъзможност да преживеят, макар и мимолетно, щастието.

С две думи, в сюрреалистичния Лорка може би се различава изразното средство, но пътуването в дълбините на човешката душа (времевата „слабост“ на Лорка) остава също толкова интересно.“ Константинос Палеологос (от предговора на изданието)