Когато другите постоянно избират вместо теб, идва момент, в който забравяш, че можеш да избираш.

„Историите, които Димитра Стайку е поставила на хартия, приличат на малки люспи от живот. Хора от периферията, които стават близки, и хора, които изглеждаха близки, преминават в периферията. Текстът изглежда иска да промени правилата на вчера, да събуди тези, които още спят, и да им покаже един свят гол и свободен. Проститутки, мигранти, двойки и семейства попадат в водовъртеж, който завладява и очарова“. Макис Мезопулос (от предговора на изданието)