Това произведение има за цел да декодира алегориите и символите в литературното дело на Тенеси Уилямс. Няма съмнение, че Уилямс изгражда образа на себе си чрез своите театрални герои. Вал Ксавиер (Орфей, който слиза в подземния свят), Лот (Царството на земята) и други персонажи, които препращат към Христос, са просто прикрити проекции на живота и времето на Уилямс. Процесът на авто-светотатстване включва неговите театрални персонажи в комбинация с християнската агиология и собствените му травматични преживявания. Като драматург, той използва своите герои като драматургичен инструмент, както и средство за разкриване на истинския си аз пред своята публика.

В контекста на това академично изследване, авторът представя различна артистична интерпретация, насочвайки думите на Уилямс като религиозни драми. "Себастиан и канибала" беше експериментално представление, основано на функционални и ритуални практики. "Ангелът в ниши" беше отражение на светския свят като калвинистки страх. "Cabeza de Lobo" беше алегория на тема Светата Евхаристия. Огромното мнозинство от изследователите счита Тенеси Уилямс за враг на Християнската църква и за неморален "поклонник на плътта". Беше ли хомосексуалността му неговият начин на живот? Не, никак. Хомосексуалността му беше неговият мъченически път. Неговите театрални представления са кодирани проповедници, в които Уилямс изразява своята вяра в християнската метафизика.