Никако зло и никакъв недостатък нямат място в човека. Макар и пределно същество, той е съвършен; макар и пределно същество, той има пълнотата на подобието с Бога, необходима за изпълнението на своето предназначение.

И кой беше неговият предназначение? Да стане храм на безкрайния, вечен и съвършен Бог. Умът на човека трябва да бъде умът на Бога, словото му да бъде словото на Бога, духът му да бъде свързан с Духа на Бога, а качествата на характера му да бъдат божествени.

Пребиваването на Бога в човека е, с други думи, съединение на Бога с човека. Така, съществото човек става съучастник на божествената природа. Всеки, който достига до това състояние, се нарича - и наистина става - бог по благодат!

В такова състояние бяхме призовани всички ние от Създателя при сътворението на нашите прародители. (откъс от Словото за Човека)