Никако зло и никакъв недостатък не трябва да има в човека. Макар и ограничен, той е бил съвършен. Макар и ограничен, е имал пълнотата на сходството с Бога, пълнота, необходима за изпълнението на предназначението си.

И какво беше неговото предназначение? Да стане храм на безкрайния, вечен и съвършен Бог. Умът на човека трябва да бъде умът на Бога, словото му да бъде словото на Бога, духът му да бъде съединен с Духа на Бога, качествата на характера му да са божествени.

Обитаването на Бога в човека представлява, с други думи, съединение на Бога с човека. Така, човешкото творение става участник в божествената природа. Всеки, който достига до това състояние, се нарича - и наистина става - бог по благодат! В такова състояние бяхме призовани всички ние от Създателя при създаването на нашите предци.

(откъс от Словото за Човека)