Това издание беше реализирано по случай едноименната изложба, организирана от Просветния фонд на Националната банка в изложбеното пространство на Мегарото Ейнарду (1 юни до 30 юли 2016 г.). Димитрис Кокинидис, живописец на цвета или иначе казано колорист, както самият той се чувства, вярва, че рисунката е основата на живописта, първичен елемент, способен да предаде сам по себе си една естетическа, артистична информация.

Кокинидис започва да рисува на 10 години, все още ученик в началното училище, и продължава разбира се и в гимназията, правейки скици на преподавателите си, които подарява на съучениците си. През последните години Кокинидис остави четките си настрана. Проучванията обаче на всяко кътче на неговата работилница дадоха богати плодове: досега са намерени и регистрирани около 2500 рисунки. Тук са представени произведения от последните шест десетилетия, следователно рисунки от всичките му живописни категории, но и от младостта му, тоест периода от 1947 г., когато завършва гимназията, до 1952 г., когато окончателно напуска УНСС и решава да стане художник.

Включени са много от рисунките, които е направил по време на обучението си в НХА, както и много от тези, които е направил в периода 1952-1958 по време на излетите си на село. Следват рисунките, които е направил веднага след завършването си от НХА, когато е пътувал до Лесбос през 1958 г. и до Света гора през 1959 г., изследвайки аспекти на народната и византийската традиция.

Вече към края на обучението си, през 1957-58 г., се появяват рисунки, които ще се трансформират в първата му живописна серия "Кварталите", където от паметта са изобразени бежанските къщи на предвоенна Драпетсона, тоест кварталът на детството му, както и кланиците на улица Пирея и бараките на бреговете на Илису, в близост до Новия свят. Следват рисунките до 1967 г., вдъхновени от тъмистични страници от историята: убийството на Ламбраки, както и на Кенеди, "мръсната" война във Виетнам.

През периода на диктатурата той усилва социалната критика, която упражнява чрез живописта си. В годините на пост-методиката (1974-1981) неговите произведения изобразяват смущенията на епохата. След това се насочва към поезията на природата, морето, пейзажа на Мила. Към края на 80-те години започва илюстрирането на омировата Одисея, която с различни вариации ще го занимава до 2010 г. Паралелно изработва серия произведения, които записват размислите и чувствителността му по отношение на социалните и политическите събития.

Изследването в работилницата на Кокинидис е обградено от разказа на самия художник. Когато след години вижда по-стари свои произведения, Кокинидис ги открива отново и коментира, говори за преподавателите си и източниците на вдъхновение, а паметта му буквално е залята от лица и събития от онова време.