Съвременни лъжи: всеки от нас би могъл да изброи няколко, но не и тези, свързани с "какво е съществото". Древни истини: може би ги разпознаваме, но трудно ги признаваме или ги игнорираме напълно?

С тази книга Мария Магиора прави анализ на днешния ден през онтологичната призма на "нивото-начина на съществуване" на трите културни традиции на Запада: гръцката, латинската и германската.

В продължение на книгата си "Дума и Автономия", тя подкрепя, че пропастта, която преобладава между гръцките значения и западните ценности, е абсолютно, като се има предвид, че "гръцкият хуманизъм не е идеал, а начин на живот на нивото на Самосъздателността. Това е една Космология-Онтология-Психология".

Тя смята за абсолютно и отсъствието на мисъл в едната от горепосочените традиции, за която споменава, че легитимира неволно властта на сила, която преследва прагматизмът-утилитаризмът на другата.

Чрез една кратка история на Запада "на нивото на институционализираното общество, а не на институционализираното", представя тази политическа власт като тест за латинската традиция, така аргументирайки както западната държавна система, така и днешната фаза, в която, по нейно мнение, властта на сила преминава от държавното на международно ниво и от политиката към пазара.

Гръцката специфика се обяснява с избора на третата сред трите единствени възможни решения на проблема за съществото и, както пише характерно: "Въпреки толкова много гръцки думи, които преминаха в латинската и германската традиция, когато се създаде западната култура, не беше възможно да се съчетаят гръцка и западна онтология само за факта, че не съществува гръцко значение за "реалността".

След като завърших четенето на това оригинално изследване, съм изпълнен с размисли.

Христос Вл. Гортцос
Професор по Международно Икономическо Право