»ДЪЛЖИМ ДА намерим начина да говорим без страст за т. нар. сексуални извращения, т.е. за отклоненията на сексуалната функция спрямо телесните зони и сексуалния обект. Неопределеността на границите, в които може да се побере т. нар. нормален сексуален живот, в зависимост от раси и епохи, би трябвало да е достатъчна, за да успокои прекалено критичните.

Не трябва да забравяме, че сред тези извращения най-отвратителното за нас, плътската любов на мъжа към мъжа, е била, за един народ с култура, далеч над нашата, гръцкия народ, не само приета, но и свързана с важни социални достойнства.

Всеки от нас надхвърля, по един или друг начин, тесните граници на нормалното в личния си сексуален живот. Извращенията не представляват нито зверства, нито дегенеративни тенденции в смисъла на приайтиестието. Те се дължат на развитието на части, които всички попадат в недиференцираната сексуална предразположеност на детето, части от които потискането или обръщането им към по-висши несексуални цели – тяхното метапластиване – определя движещите сили на значителна част от постиженията ни като цивилизовани хора.

Характерно също за всички извращения е, че те игнорират основната цел на сексуалността, а именно възпроизводството. В действителност, всяка сексуална дейност, която, отказвайки се от възпроизводството, стреми се към удоволствието като независима цел, се счита за извращение. Следователно, осъзнавате, че раздвижването и промяната на курса в развитието на сексуалния живот се дължи на подчиняването му на целите на възпроизводството. Всичко, което се случва преди това обръщане, всичко, което отрича горепосоченото подчинение, всичко, което цели само постигането на удовлетворение, се характеризира с онова никак не ласкателно име “извращение”, и следователно, на презрение.

»Можем днес да твърдим, че извращенията имат в основата си нещо вродено, но нещо вродено у всички хора, нещо, което варира в интензитета си като предразположеност и чака да бъде развито от различните влияния на живота. Става дума за вродени корени, които понякога търпят недостатъчна потискане (отхвърляне), и следователно, могат косвено да се развият в патологични симптоми, да отклонят значителна част от сексуалната енергия, докато в най-благоприятни случаи, между двата полюса, да доведат – чрез подходящо ограничения и други психични процеси – до това, което наричаме нормален сексуален живот.» – ЗИГМУНД ФРОЙД

ОБРАЗ НА КОРИЦАТА АНДИ УОРХОЛ Портрет на Зигмунд Фройд, от серията Десет портрета на евреи от двадесети век, 1980