«За пореден път Бог не ми направи желанието. Умолявах го отчаяно да ме вземе, а той ми го отказваше всеки ден. Аз опитвах все повече, но напразно. Понякога усещам, че разбирам защо, но все пак не мога да кажа, че виждам ясно целия му план. Но ми стига, че знам, че все още съм тук по някаква причина, повече не искам доказателства за всичко.

Не ме интересува да знам утрешния ден, имам вяра в нещо по-голямо от мен, което се грижи за мен, обича ме и ме е простило, независимо от това, което съм направила. Стига ми само да простя и аз на себе си. Казват ме Ирми и съм наркоман в възстановяване».

Пътят към освобождението по природа е самотен. Ирми Митропуло разрушава табуто на анонимността, за да сподели с нас историята си с непосредственост, която разоръжава.

[Извадено от текста на задната корица на изданието]