Сюжетът на романа се развива през византийската епоха, а именно през 10-ти век. Това е историята на двама млади хора, Асот Таронид и Алексий Аргир, които са пленени от българите, когато завземат Солун през 995 година.

„За родината“ е първият роман на Делта. Интересът ѝ към писането е бил тясно свързан с това, което сама възприема като необходимост за възпитанието на гръцките деца. Декларираната ѝ цел остава до края на живота ѝ да събуди „в гръцките деца [...] красиви и велики идеали“. От тази гледна точка, характерни са двата оси, около които се върти романът ѝ. Едната е патриотизмът, а другата – благородните чувства, които свързват централните герои: искреното приятелство на двамата момчета и любовта до саможертва на младите двойки, на Мирослава и Асот, на Алексий и Текла.

„За родината“ получава благоприятен прием. Писмата, които ѝ изпращат Ал. Пъллис, К. Палама, Арг. Ефталиотис, М. Триантафилидис и Ал. Делмозос са хвалебствени, признавайки силата на сюжета, точността на фактите и патриотичния ѝ дух. Днес, сто години след първото си издание, „За родината“ все още се чете с удоволствие. И това е, защото е, като всички останали романи на Делта, сбито урок по история.

Тази нова, допълнена версия включва добавка от Тониа Кюсопулу (професор по византийска история в Университета на Крит) и хронология от Ал. П. Занас (редактор на творбата на П. С. Делта), която припомня значимите събития от живота на Пинелопа Аелта, а също и паралелни събития от политическия, социалния и духовния живот в Гърция и света.