Книгата на Пантели Х. Валюлис, Страници от страданието на Понта 1921–1924, е публикувана за пръв път в Атина през 1957 година. Валюлис не е понтиец. Той произлиза от Скопо в Източна Тракия, село близо до 40-те църкви. Гръцките хора от региона, както и от други части на Източна Тракия, по време на Първата световна война бяха масово изгонени от младотурците в Мала Азия. В Амисо (Самсун) в Западен Понт е бил професор теолог.

Самият автор определя творбата си като "Спомени за унищожението на понтийския хелинизъм от младотурците" и я посвещава "на свещената и незабравима памет на енемартистите от Понта". В един кратък предговор той представя целта на писането, която е двояка и се отнася до запазването на паметта относно "подлата стойка от една страна на кръвожадния тиранин Президента на Съда за независимост в провинция Севастия Емин и също толкова отвратителната вина на турското ръководство в Анкара и неговите органи, белег на неизличима варварство и убийственост, и от друга страна, славата на саможертвата на енемартистите и на другите жертви на мъчителния Понт по новия 21".

По този начин авторът вярва, че изпълнява дълга си, предавайки свещената памет "на съвременните и бъдещите християнски поколения и на цивилизования международен свят". Той дори оценява, че колкото и действията на помирение, като гръцко-турското споразумение за приятелство от 1930 г., да целят да освободят потомците "от тежестта на тъгата миналото", за да могат безпрепятствено да се справят с настоящето и бъдещето, все пак "задължението на дължимата почит към християнските убеждения и националните традиции на тях и живота на онези, които ги донесли, ни държи пленници на миналото и подсилва паметта на онези"...

Основната част от спомените на Валюлис се отнася до събитията, свързани с дейността на т.нар. Съд за независимост, който е действал през 1921 г. в Амасия под председателството на адвоката и бивш депутат Емин бей Гаоечиоглу и е присъдил смърт чрез обесване на избрани членове от Амисо и Мерджифунду. Самият автор е бил свидетел на събитията, след като е бил арестуван, съдебно преследван и осъден на дългогодишно лишаване от свобода.

По-рано е имало техен процес в Военния съд в Амасия, където били преместени, и впоследствие в новосъздадения Съд за независимост, който наложил смъртни присъди на шестдесет и девет души, които вече били задържани, и задочно на други четири, между които и митрополитът на Амасия Германос Каравангелис. С аргумента, че "присъстващите и някои от отсъстващите размисляли и действали да създадат Република Понт, отнемайки голяма част от Османската държава, от Трабзон до Загондлак и навътре до Севастия...". Въпреки че обвиненията били юридически необосновани, условията на епохата и плановете на кемалисткия национализъм водели без много процедури до унищожаване на политическата, социалната, духовната и религиозната лидерство на реалните или въображаеми врагове...

Откъс от предговора на Димитрис Мавроскозис, Професор по Методология на преподаването и История на образованието, Декан на Философския факултет на А.Π.Θ.