„Малкият Ейолф“ е пълно произведение на изкуството и визуално представлява зрялостта на Ибсен. Това е есе за концепциите за вина и милосърдие, социална предназначеност и дълг.

Под сдържаните действия на героите му текат бездънни страсти: както в замръзнала река, под несигурната коричка се крият бурни водни маси.

Чрез историята на Алфред и Рита осъзнаваме, че стремежът към абсолютна цел е най-голямата заблуда. Ибсен ни учи, че единственото спасение на човека е отказът от целите и приемането на падението, което вероятно води до възкресение и освобождение.