Тялото никога не лъже... Когато се разболеем, когато страдаме от депресия, когато се поддадем на нервна анорексия или на всякакъв вид зависимост от вещества... В нас бушува вътрешен конфликт между това, което усещаме, и това, което бихме искали да почувстваме.

От една страна, е нашето тяло, което запазва невредима паметта за нашата лична история, и особено за злоупотребата, на която може би сме били подложени от родителите си в детството; а от друга страна, е нашият дух и желанието ни - в съответствие с изискванията на етиката и традиционното възпитание - да обичаме и уважаваме родителите си, каквото и да се е случило, дори и да ни злоупотребявали.

Тази книга анализира с многобройни и разнообразни примери - много от живота на големи писатели - последствията, понякога драматични, от този конфликт, както и причините, поради които, днес, все още има надежда.

Не, не сме длъжни да оставаме 'добри' деца, ако родителите ни ни вредят и ако все още използват емоционален шантаж. Да, на нас ни се пада да обърнем необходимото внимание на предупредителните сигнали, които тялото ни ни изпраща.

Да, в крайна сметка на този труден път, по който трябва да преминем, за да преосмислим историята на връзката си с родителите си, можем да намерим истински вътрешен мир и свобода.