Изразът на вкус "по гръцки" днес е общоприет за обозначаване на първата фаза на широкото неокласическо движение, което се зароди във Франция около 1750 г. в последните години от дългото управление на Луи XV и продължи доста дълго в първата половина на XIX век.

Този художествен стил, който беше придружен в учените среди от връщане към гръцките изследвания, особено с публикацията, през 1749 г., на "Наблюдения за гръците" от Мабли, стана хит във Франция в третата четвърт на XVIII век. Той се основаваше на отхвърлянето на формите на рокайла, считани за екстравагантни и излезли от мода, на открито завръщане към благородната простота на античността и на използването на декоративен репертоар и теми, вдъхновени от гръцката архитектура.

Той възникна при скулпторите и архитектите, след което се разви обилно след 1750 г. в декоративните изкуства и накрая в живописта. Любопитно е, че този нов художествен стил се появи в момент, когато познанията за изкуството на древна Гърция все още често бяха неясни и разредени в възприемането на слабо диференцирания гръко-римски свят.

Във Франция вкусът "по гръцки" в много области бе придружен от завръщане към голямото вдъхновение от епохата на Луи XIV, която много художници и критици смятаха за истински златен век на изкуствата и литературата, което му придаде съвсем особен характер.

— Мари-Лор дьо Рошбрун