„Дивата патица“ е трагедията и доказателството на малкото буржоазно лъжа. Героят на Ибсен тук се разпада заради суровата си искреност, която произтича от липсата на морални принципи и замяната на тези принципи с фалшиви илюзии.

Темата на произведението е привидно простият живот на едно семейство, което само изкривява истината, за да не признае неморалните според протестантските норми обичаи, които го управляват. Наранената птица, която приемат, дивата патица, е най-трагичното символ на еволюцията на ибсеновите герои, които, потопени в идеализмите си, сами се водят към психични задънени улици.