Никой образ от Новия Завет, освен разбира се на Исус и Богородица, не е бил толкова силен магнит за поетите, колкото образът на Магдалена. И нито един друг образ от Новия Завет не е бил толкова изкривен в историята си, колкото нейният.

По-значими, по-малко значими и незначителни поети намират в лицето на Магдалена елементи, подходящи за изразяване на определени основни чувства и, когато не ги намират, ги измислят. С изключение на малко на брой, изображението на Магдалена от гръцките поети като разкайваща се грешница дължи значителна част от себе си на влиянието на западните литературни изображения на Магдалена.

Ако обаче вземем под внимание, че поети като Сикелианос, Върналис, Кацандзакис, Рицос или Карузос са били дълбоки познавачи на евангелското слово и на гръцката религиозна традиция, не можем да не се замислим, че броят на неоелинските изображения на Магдалена като бивша грешница е прекалено голям; и че многобройността на тези изображения вероятно произтича и от факта, че темата за жената, която се връща по пътя на добродетелта, е по-поетично привлекателна от темата за жената, която е разрушила християнството, колкото и да е била тя благословена от Христос или колко голяма да е била любовта й към Него.