Патрис Иер твърди, че всички ние носим в себе си парченце от детството, но много от нас отхвърлят всичко, което може да възвърне в тях детските години или юношеството. Но семената на детството трябва постоянно да бъдат обработвани.

Ако спрем да черпим удоволствие от играта, рискуваме да се отдалечим от новите поколения. Участието на децата в променящата се вселена ще зависи от способността им да играят с различни представи, езици, култури и други начини на възприятие на живота.

Изданието е придружено от текстове на Мишел Маншон, Сюзан Лалман и Мари Ле Фурн, които съответно подчертават историческите, етнологичните и психологическите аспекти на играта.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]