Етиката на Епикур е отделна глава от античната философия и философската етика. Ако е интересна, вярвам, че това ще бъде очевидно - независимо от моята преводаческа намеса - чрез текстовете на самия Епикур. Въпреки това, ако изглежда опростена, това ще бъде моята собствена несполука да подчертая обратното, но, ако мога, и нашите навици на четене. Интересна, поне защо и за кого? По исторически причини, защото представлява концептуализация на древногръцкия човек относно належащи въпроси на етичното действие: За по-доброто ни разбиране на елинистическата епоха, в която епикуреизмът доминира? (Но тук възниква въпросът относно причините за нашия възможен интерес към елинистическата епоха или по-общо към миналото.) Защото етиката на Епикур представлява един от първите примери на егоизъм и хедонизъм, тенденции, които вероятно не са ни чужди днес? Защото тя е призовавана от философи толкова различни като Ницше, Маркс и Джон Стюарт Мил, или изследователи, които са ни научили да разбираме античната философия по различен начин, като Пиер Адо? Дали може би е интересна и актуална в контекста на все по-модерна практическа философия, която се стреми да замени психотерапията с философско консултиране? Или може би защото групи по света се разбират като епикурейци и изповядват сериозно или живописно възраждане на епикуреизма? (...) [Откъс от предговора]