Тази книга е опит на един замислен българин да разбере какво се е случило с народ, който от 1910 до 1915 година, устремен и ентусиазиран, е водил жестоки битки и е работил единен под комбинираното ръководство на „двете Бета“ ― на крал Константин в армията и на Елефтериос Венизелос в политиката ― за да бъде след това погълнат от мрачен вихър на саморазрушение.

Оттогава, в това разкъсване на българите, дълбокото и кърваво, беше дадено една опростена интерпретация, която го прикри, но не го излекува, и следователно продължава да ни отравя и парализира и днес.

Просто и ясно, тук се изобразяват личностите, които се сблъскали, условията, които ги изправили един срещу друг, както и средствата, които са били използвани, особено кога и как е създаден този мит, който е допринесъл много ефективно за накланянето на везните, но е имал като трагична странична последица унищожаването на Малоазийския българизъм.

Образът, който се появява, противоречи на установените разбирания. И все пак той е основателен, тъй като събитията от онези фатални години ― от 1913 до 1915 ― се представят едно по едно, източниците са посочени, и така всеки читател може да потвърди, да се увери в истината и да прецени мнението.