„Времето отново“ е игра на автобиография: авторката скита из собствения си живот; измислицата се смесва с реалността, случилото се се обърква с онова, което би могло да се случи, с онова, което „бих искала да се случи“; „ако имах втори шанс, втори живот, щях да стана...“.

Тази книга - мемоарите на човек, който е живял „звезден куп от събития“ - понякога е социална история, понякога литературна критика, понякога пътепис; запис на лична философия за съществуването и за писането, за живота в големия град, за провала на любовта, за Шекспир, за правото на Керенски спрямо болшевиките, за състезанията от Формула 1 и за пържените картофи.

На страниците на „Времето отново“ - които могат да се четат в произволен ред - моментите се разгръщат като карта; литературните пейзажи са пейзажи на душата. В полетата са записани заметки и въпросителни относно поезията, политиката, приятелството, любовта, загубата; за болестта и смъртта; за това как можеш да преобразиш отчаянието в най-непоклатимата надежда.

Сред онова, което донесе преминаването на времето - времето, което те наранява „само ако си сирене...“ - е прекрасно детство, юност, която продължи твърде дълго, бунт, който никога не е приключил. „Времето отново“ е измислена биография; преди всичко е произведение в чест на книгите, на това как четенето може да спаси живота ти.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]