В контекста на магистърския цикъл от курсовете на областта "Практическа Теология" получих много стимул за ангажиране и задълбочаване в разнообразни педагогически теми, свързани с православното християнско възпитание.

Накрая, след насърчение от моя преподавател г-н Йоанис Когкулис, стигнах до избора на темата около педагогиката на Стареца Паисий. Определящ фактор за този мой избор беше и голямата популярност, която имат произведенията на Стареца сред значителна част от хората.

Всъщност многобройните преводи на Паисий представляват недвусмислена и осезаема реалност, която предизвиква вълнение и страхопочитание как светът намира утеха, духовно облекчение и ръководство чрез произведенията на обикновени, но едновременно с това, благодарение на божественото им просвещение, велики съвременни духовни мъже, какъвто е в конкретния случай Старец Паисий.

Настоящата работа разглежда за първи път този аспект от творчеството на Паисий, което е и елементът, в който се заключава нейната оригиналност, тъй като се представя, интерпретира и систематизира педагогическата мисъл на Стареца около детето, както и носителите, които я изразяват и стимулират, така както е формулирана и разпръсната в произведенията му.