Исках да осъществя една стара своя мечта, а именно да съставя текст за делото на Теофан, който да бъде съдържателен и същевременно естетичен, и който да осигуря с обширна илюстрация, представителна за художествената дейност на Теофан в Метеора и на Света гора в периода 1527-1546 г. Основната цел е да обобщя резултатите от научните изследвания, стари и нови, които се дължат най-вече на труда на починалия академик М. Хадзидис и вторично на мойте.

Конкретно, тази книга е плод на дългогодишната ми работа с художествената дейност на великия художник от 16-ти век Теофан на Света гора и в Метеора, в качеството си на надзорник на византийските антики и ръководител на отговорната за Света гора комисия за византийски антики. В тази роля работих от 1976 г. в изследванията, реставрацията и фотогарфирането на стенописи и икони на Теофан, които открих в манастирите Варлаам, Мегистос Лавра, Ивирон, Пантократор, Кутлумуш и Григорий, в резултат на което се появиха редица публикации с нови данни за художествената дейност на този голям художник в Метеора и Света гора.

Поради това дължа да изразя своята топла благодарност към посочените манастири за многогодишното, плодотворно сътрудничество и многопластовата подкрепа за моята служебна и научна работа.

Евтимий Н. Цигаридис е роден във Властица, историческа община в Западна Македония. Завършил е история и археология във Философския факултет на Аристотеловия университет в Солун и теология в Теологическия факултет на същия университет. От 1967 г. до 1996 г. започва като Консерватор и по-късно като Надзорник на византийските антики в Византийския музей в Атина, в Епир, в Аетолия и Акарнания, на Ионийските острови, в Македония и дълго време на Света гора.

През дългогодишния си мандат в Археологическата служба той активно се ангажира с опазването, възстановяването, изследването, изучаването и научното популяризиране на монументалното богатство на северногръцкия регион и най-вече на Света гора, Солун, Кастория, Верия, Серес, Сиатиста и др. Паралелно, той организираше консервацията на многобройни икони, ръкописни кодекси и стенописи в манастири на Света гора, както и в храмове и къщи на горепосочените градове.

От 1977 г. до 1979 г. присъства на занятия по византийска история, археология и изкуство в Университета на Сорбона (Париж I), където получава диплом за магистърска степен (ДУЕА), а също и в Ecole Pratique des Hautes Etudes. През 1984 г. става доктор в Аристотеловия университет в Солун, а през 1989 г. е избран за професор по Християнска археология и изкуство в Теологическия факултет на същия университет, от който напуска през 2004 г. като почетен професор.

Неговата научна дейност е богата и международно призната. Той е публикувал много статии в български и международни научни списания, както и в трудове от конференции, провеждани в Гърция, в европейски държави, в САЩ и Австралия, където е участвал с доклади. Освен това е публикувал единадесет монографии, от които три в сътрудничество с други учени, и голям брой статии в научни каталози на изложби в страната и чужбина, свързани с византийското и поствизантийско изкуство.

През 1987 г. за книгата си "Стенописите на манастира Латоман (Св. Давид) Солун и византийската живопис от 12-ти век", той получава награда на Академията на Атина. Паралелно, като член на специализирани комисии на Министерството на културата, той участва в организирането на изложби на християнски реликвии в Гърция и в чужбина. Също така, той активно участва като научен съветник в организирането на изложбата "Съкровища на Света гора" през 1997 г. Освен това, той е бил член на почетната научна комисия на изложбата "Византия 330-1453", организирана в Кралската академия на изкуствата в Лондон през 2008 г. Той е доживотен член на Археологическото дружество в Атина и е член на Христианското археологическо дружество и на Дружеството на македонските изследвания. Освен това, той е бил в продължение на много години заместник-председател на Христианското археологическо дружество, на фондация "Изследвания на Халкидическия полуостров", член на борда на Дружеството на македонските изследвания, на Патриаршеския фонд за патристични изследвания и на Центъра за опазване на Светогорското наследство.