Междувоенният период представлява основното преходно време за оформянето на съвременния облик на новогръцката сцена, а театърът му беше в огромната си част музикален.

В época, в която разпространението на нови песни, пускането на нови видове облекло, обучението по модерни танци и възприемането на добри манери ставаха всичките на едно място, на сцената на оперета и ревю, изследването на живота на двата жанра придобива интерес, който вече не е само театрален, но по-широко социален.

Разцветът, до който това театро успя да достигне в периода 1928-1936, започва да отстъпва под натиска на режима от 4-ти август и конкуренцията на киното. До тогава обаче беше оставило около 1000 произведения, които станаха основа за последващите успехи на гръцкото кино, и беше установило на сцената, освен тематичния дуопол бедност-богатство, който също премина в киното, един пантеон на комични герои, които бяха популярни до началото на 70-те години на XX век.

Вторият том от това изследване разглежда дейността на отделните театрални специалности (актьори, писатели, музиканти, сценографи, режисьори, хореографи), като на читателя се предоставят серия инструменти за по-добро използване на изследването в цялост: библиография, таблици с статистически данни, спектакъра, откъси от ревюта, индекси.

[Откъс от текста на задната корица на изданието]