Консултацията и евроинтеграцията се предлагат като основни позиции в програмната реч на политическите партии, което подсказва приемането на тяхното положително съдържание. Работата ще се опита да подходи критично към тези предположения, поддържайки, че консултацията и евроинтеграцията нямат изключително положителен знак.

Начинът на управление на процеса може да доведе и до непредвидими резултати. Консенсусът, но и оспорването, представляват две допустими аспекти на консултацията. Модернизацията, но и кризи на легитимността, представляват две равнопоставени възможни резултати от евроинтеграцията.

Работата допринася в четири области на анализ: в теорията и практиката на консултацията, в европейските изследвания, в теорията за гражданството и управлението и в политиките за висше образование.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]