На дървото на Човечеството есейците са пъпките. Те са в началото на всички културни и духовни светли потоци.

Въпреки това, в преобладаващата си част тези потоци в крайна сметка се кристализираха и най-накрая се потопиха в догматизма и псевдодуховността.

Есейската школа, която съществува от две хиляди години в Палестина и която познаваме благодарение на ръкописите от Мъртвото море, предпочете да "изчезне", отколкото да бъде доминирана от арогантни и авторитарни хора, чиято цел беше деградацията и експлоатацията на Учението за обслужване на материалните, или дори духовните, лични интереси.

Тази книга, по прост и ясен начин, разкрива същността и много от неизвестните на широката общественост различни аспекти на есейската съзнание през вековете, а също и съвременните проявления на този предков поток.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]