Празнотата на власт, която се създаде след началото на сирийската криза (март 2011), действа като магнит за регионалните амбиции на центровете на власт в системата, но и като източник на рискове и нестабилност за по-широката система. От края на 2012 година сирийската криза надхвърли границите на Сирия и се трансформира в регионална война с международни последици.

Ескалацията на Сирийската война доведе до оформянето на нова мрежа от конкуренция на власт в системата на Близкия Изток. Въпреки геостратегическите и идеологическите си различия, Сирийската война предостави на сунитските центрове на власт в системата - Саудитска Арабия, Турция и Катар - геополитически разрив, за да нанесат значителен удар върху цялостността на иранската власт в сърцето на близкоизточната система.

В резултат на това регионалната конкуренция оказа решаващо влияние върху бързото ескалиране на Сирийската война, на анулирането на териториалната цялост на Сирия и на възхода на нова вълна ислямистки милитаризъм, под формата на организации като "Ислямска държава". Резултатите от сирийската криза влияят пряко не само на регионалното разпределение на власт, но и на цялостната функция на действуващата подсистема.

Въпреки това, енергийната страна на кризата не е описана и анализирана достатъчно. Въпреки това, плановете за два конкурентни тръбопровода подкопават регионалната сигурност, тъй като усилват традиционния конфликт между сунитското и шиитското ислям, като международните опори на власт и влияние в действуващата подсистема участват в насърчаването на най-изгодните за тях тръбопроводи.