В началото на 18-ти век, между Мория, Ионийските острови и, вероятно, Венеция, художникът и военен Панайотис Доксарас (1662-1729) превежда на гръцки трактатите относно живописта на Леонардо да Винчи и флорентинския хуманист Леон Батиста Алберти, текстове, които са сред най-важните източници на историята на европейското изкуство. Освен това, включени са инструкции за изкуството на стенописа на йезуитския художник Андреа Потцо.

Доксарас е превел хиляди имена на художници, които включва в първия художествен речник, публикуван на италиански през 1719 година и е превел реч на Паоло Сениери, виден йезуитски проповедник от епохата. Той е събрал тези преводи, както и някои по-малки текстове, в илюстрирован ръкопис с наслов "Изкуство на живописта", който, по неизвестни причини, не е бил публикуван тогава и е достигнал в два екземпляра: един в Марианската библиотека във Венеция и един, в много отношения по-пълен, в Националната библиотека на Гърция.

В настоящия том се публикуват за първи път, с дипломатически метод, текстовете, които съставляват екземпляра на Националната библиотека. Инициативата на Доксара, който обикновено се определя като първия новогръцки художник или като "поствизантийския", станал "западен", освен че представлява потенциална намеса в художественото съществуване на гръкомоворещите население, показва допълнителен общ интерес.

Относно езика, който е бил използван, преводите включват думи, които съответстват на термини и понятия без аналог в света, за който са били предназначени. Има също така разпространение на религиозни и политически идеи от западния в източния-православен свят. Задължително е да се отбележи, че преводът на Доксара на трактата на Да Винчи е един от първите, изготвени на паневропейско ниво и остава единствено наличен на гръцкия език.