Скици на първия вариант на книгата за външна политика, която милиците изядоха през 1948 година на тавана на старата къща на Аигина 1, в Кипсели. Забележка на Дидо Сотириу на една страница от нейния ръкопис на улица Кодригтонус.

След десетилетия отново на повърхността излиза един важен документ за международната следвоенна политическа история и "движенията", които завинаги щяха да променят глобалната геополитическа шахматна дъска. Публикува се първият, "между текста и бележките", вариант на книгата й за международната политика в първите години на Студената война, "моята работа, която - както сама казваше с тъга - я изядоха мишките".

Непубликуван материал, който бе неизвестен заради една капризна случайност и бе отново открит от друга игра на същото, изглежда, божество. "Книгата ми за международната политика, която я изядоха мишките...!" беше постоянният рефрен, когато разговорът с Дидо стигнеше до 1948 година и незаконността.

Дидо, напускайки къщата, е изгорила или е сварила до пюре огромно количество ръкописи. Материалът, който беше събрала, пишейки статии за "Ризоспастис", тъй като вече беше публикуван, нямаше смисъл да го унищожава. Така тя го занесе със себе си в къщата, където се укри, неокласическа сграда на улица Аигина 1 в Кипсели, принадлежаща на свекърва ѝ М. Йорданидо.

В тази къща Дидо обработи целия си материал, свързан с международната политика и, тъй като незаконността нямаше край, скри завършената форма на книгата на тавана. С края на незаконността през 1950 година, тя я потърси и установи с ужас, че гризачите не бяха оставили нито една глава, която да се чете.

По-късно, през 1995 година, когато апартаментът беше дарен на Сдружението на писателите, ремонтът разкри непокътнатите ръкописи. Само малка част от книгата беше оформена в текст, готов за публикация. Ставаше въпрос за междинно положение между текст и бележки и се наложи асамблиране на страниците, така че да останат непокътнати не само всички смисли, но и всяка формулировка.

Факт е, че се появи още една книга на Дидо, която показва непозната страна от нея, тази на - много проницателния - политически анализатор или, според съвременния неологизъм, на международния експерт.

С този том почитаме 100-годишнината от раждането на Дидо Сотириу на 18 февруари 1909 г. и 50-годишнината от първото ни сътрудничество с книгата "Мъртвите чакат" (1959).