В поредица като „Съединения“, която цели да изследва многопластово и задълбочено здравето и патологията, грижата за страдащия и размишленията на тези, които са поели ангажимента да облекчат останалите, особено място заема свидетелството, което идва от отсрещния бряг - не точно от субекта на изследването или лечението, а просто от човека, който поставя в думи болестта или безпомощността си.

В „Какво е да си болен“, Вирджиния Уулф не разглежда причините и симптомите на някакво преходно или хронично заболяване, а изследва състоянието на болния в този различен, извън дейността и обществото живот, търсейки думи и образи, за да го определи и да запише делата и дните на този друг живот.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]