Женското тяло заема централно място в западната фантазия: изображенията му пронизват поезията и прозата, митологията и религията, визуалните изкуства и научните дисертации. То вдъхновява възхита и страхопочитание като прекрасно и осквернено, завладяващо и опасно, източник на удоволствие и храна, но и източник на страдания и гибел.

В Женското Тяло в Западната Цивилизация, двадесет и трима международно признати мислители от областта на хуманитарните и социалните науки и критици на изкуството изследват представите за женското тяло и въздействието, което те имат върху съвременното изкуство и култура. Нужните им есета, обхващащи широк спектър от подходи и теми, съвпадат в проблемите на сила и слабост, глас и мълчание, субективност и реализиране и показват нови възможности и потенциални премещения в традиционните позиции на двата пола.

Със задълбочен и достъпен подход, книгата стига до общо и политически полезно заключение, че премахването на границите между половете не означава непременно премахване на различията им.