Кин е свободен. Причината, поради която променя поведението си, бунтува се, губи ума си или се преструва, че го губи, е липсата на уважение, която получава от обществото. Обществото в един момент го коронова за "крал на Англия", а в следващия момент го разрушава за неприличното и безумното му поведение.

Обществото му налага промяна, която, когато види истинското му лице, не му харесва и по всяко време дебне, за да му атакува. Така и той е принуден да сложи познатата си маска на ролята, ролята, която всеки път му изгоди да въплъщава, според обстоятелствата, които другите му определят.

Кин е свободен в несвободата на останалите. Постъпките му в повечето случаи са безрасъдни. Свободата на Кин е до голяма степен вътрешна, но същевременно му се предлага и от хората около него, които обичат да го виждат, да се възхищават на образите на бунта и страстта му.

Има някакво даване и вземане в тази свобода, една връзка на сделки и интереси. Другите му предоставят свободата на движенията, на емоциите, на поведенията, на материалните удоволствия, а Кин ги оставя да се изгубят в собствената си приказка и да се чувстват свободни чрез него.

Може би и те играят някои от ролите му в усилието да изживеят истинската свобода, тази на шекспировите персонажи, които много често не страдат от преструвка, лъжа и вътрешна заблуда. [Извлечение от текста на задната корица на изданието]