Нямам намерение да пиша автобиография, жанр, който смятам едновременно за конвенционален и подвеждащ. Бих искал само да се опитам да събера и представя някои данни за само-социологически анализ. Не крия своето благоговение, което надхвърля обикновения страх от неразбиране.

Приемайки гледната точка на анализа, съм принуден (и в същото време позволяващ си) да задържа всички елементи, които имат интерес от социологическа гледна точка, т.е. които са необходими за интерпретацията и социологическото разбиране, само тези и само тях. Нямам също намерение, както би могло да се предположи, чрез този подход да наложа собствената си интерпретация. Напротив, опитвам се да изложа този опит, формулиран с колкото се може повече искреност, в полето на критичния контрол, все едно, че става въпрос за всякакъв друг предмет.

Проектът за самоанализ се развива под фразата "Това не е автобиография". Верен на принципа на размисъл, който ръководи научното му изследване през целия му живот, Бурдийо прави тук, в качеството на краен предизвикателство, себе си обект на изследователския си метод и се концентрира както върху критичните моменти от собственото си научно развитие, така и върху полето, в което това развитие се е формирало.

Проектът, който представлява развита и преработена версия на последната глава на Науката на науките и размисъл, беше публикуван първо на немски, тъй като авторът му смяташе, че анализът на френското поле на интелигенцията, който прави в него, трябва най-напред да бъде прочетен от читатели, които не са част от това поле. Текст, който съчетава емоция и интелектуална смелост, Проектът е съставен от Пиер Бурдийо между октомври и декември 2001 г., т.е. през последните три месеца преди смъртта на великия френски социолог.