„Божествената комедия“, с ѝ седемте си века живот до днешна дата, ни се разкрива като титанична композиция на онова време.

Тя е високото постижение на величествено усилие, което подчинява на идеологическата и творческа концепция една изцяло изключителна и многостранна материя. Стойността на материала се намира както в широтата на наблюденията, така и в голямото множество на представленията.

Със своята хармония на поетичното съдържание, с широтата на явленията на реалния живот, които се отразяват вярно, и с историческите традиции и тогавашните политически борби, „Божествената комедия“ може да се счита за творческа генерализация на онзи период на човешкото развитие, който е на прага на нова историческа епоха и който е видян в цялост от могъщото око на италианския поет.