С тома "Аристофан - Менандър" издателският дом завършва в тази поредица драматичната поезия на древногръцката литература. След тримата велики поети на трагедиите (Айсхил, Софокъл и Еврипид) в този том са представени двама велики поети на комедиите (те са единствените, от които са запазени някои от многобройните произведения, които са написали).

Аристофан е единственият комедиограф, чиито многобройни произведения са запазени. Той е представител на т.н. "древна комедия", според деленето на този литературен жанр на древна, средна и нова комедия, направено от александрийските "граматици" през еллинистичния период. "Древната" фаза се отличава с политическия си характер, което означава, че е тясно свързана с политическата и социалната актуалност, с интензивния коментар на данните от цялостния живот на града.

Менандър е представител на т.н. "нова" комедия, с малко запазени произведения (и те не напълно цялостни), докато произведения от "средната" фаза на комедията не са запазени. След "древната" фаза на комедията, "политическият" характер отслабва, интересът към политическите и социалните актуалности. Въпреки това, произведенията от тази фаза не са "извън време и място"? Напротив, те отразяват социални ситуации и учат, и са основата за развитието на комедийния жанр в литературата от латинските поети, като Теренций и Плавт.

Томът, синтетичен труд на филолога Теодор Г. Мавропулос, съдържа общо въведение в драматичната поезия и в произведенията на двамата комедиографи, обширен резюме за всяко произведение, превод, коментари, анализ и теми - въпроси за по-нататъшна обработка.