Работя от дълго време върху "Кихла" на Г. Сеферис. Стихотворение трудно, многослойно, счупено и съединено вътрешно многократно. Бях затруднен повече от всякога, когато съм се опитвал да се доближа до литературни текстове. И това е заради структурата му.

Осъзнах по-добре от всякога, че живописта е първо и преди всичко композиция. Композицията е тази, която предава състояние и "изобразява" обект. Тоест, отношенията на живописните елементи и всъщност на отделните части на една форма създават условията на живописта, на визуалното представяне на живота.

Всяка друга опит за живопис, която се основава на натуралистични предпоставки, е осъдена на провал. Тя не записва живота, а представлява мизерен и беден намек за живота, един слаб символизъм на него. Произведението на изкуството в този случай е най-много, което може да постигне, да стане един знаков символ с концептуални референции към живота и реалността, но не и присъствие на живота. Следователно, това не е живопис, а именно писане на живота.

(Георги Кърдис)