Чрез тази кореспонденция, с неизбежните взаимни самоцензури, изпъкват мигове от живота на събеседниците. Още веднъж се разгръща нишката на живота на Сеферис: политиката, поетичното творчество, хората, приятелствата и антипатиите, разбитите отношения и мизерията му: езикът, човешката съдба, вплетена с осъществената История, "безмозъчието" на политиците.

Но съществува и съдбата на местата, местата в обятията на времето: Гърция, Византия, Кипър... Сеферис; Сеферис, когото познаваме. Който говори с тежкия, дълбок, размишлителен глас на учителя за онова, което ще си струва да се потърси и опипа, слизайки сам по онова криволичещо пъстърно пътека на "вътрешното".

(...) До него и до нея, която сподели живота си с него, чрез тези писма се разкрива и животът на един непознат човек, от онези, които никога не написаха роман за живота си; роман, който - без всякакво съмнение - са преживели, преживели са го без никога да ни го разкажат.