Писането и четенето са две лица на същото историческо събитие, а свободата, към която ни призовава авторът, не е просто абстрактната съзнателност да бъдеш свободен. За да говорим ясно, свободата не е, свободата се завоюва в всяка историческа обстановка.

Всяка книга предлага специфична свобода на базата на особена алиенация... И тъй като свободите на автора и читателя взаимно се търсят и взаимодействат през света, също толкова добре може да се заяви, че, когато авторът избира определена аспекта на света, той решава и кой ще бъде неговият читател, и обратно, когато авторът избира своя читател, той решава и каква ще бъде темата му.

Така всички литературни произведения включват в себе си изображението на читателя, за когото са предназначени. (Ж.-П. С.) В това произведение Сартр се заема с литературата и разглежда изкуството на писането, без предразсъдъци, опитвайки се да отговори на въпросите: Какво означава да пишеш? Защо пише човек? За кого? Основен текст по литературните проблеми, агресивен и в същото време дълбок.

[Извлечение от текст на представяне на издател или издание]