В този приятно малък есей, Шопенхауер анализира серия от хитрости, които могат да помогнат на някого да надделее в спорове, независимо дали е прав или не и независимо от същността на въпроса.

Софистиките и манипулативните методи, които безсрамно предлага великият философ, често провокират усмивка у читателя. Въпреки това, стигайки до заключението на текста, човек осъзнава, че всичко, което е предшествало, всъщност прилича повече на упражнение в ирония и има за цел да действа предупредително: "С едва един на сто души е заслужаващо да спорите. Оставете другите да казват, каквото искат - всеки в крайна сметка има право на глупост".