Нашият живот, да. Нашето бъдеще, да. Щях да живея, чакайки те, щях да те обичам и щях да те чакам. Чаках края на войната, за да дойде онзи ден, в който щях да те взема пред целия свят. И щях да те чакам вечерите. Сега няма бъдеще, не чакам нищо друго освен смъртта си и ще умра сама. Остави ме тогава. Нямаме какво да си кажем. Нямам нужда от утешения.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]