Декември 2004. Всички, малко или много, се подготвят за празничните си пазарувания и решават за новогодишното парти. Докато вървях сама и неуместно по осветените улици, помислих си, че е невъзможно, ще направя и аз един подарък, не на себе си, а на сестра ми.

„Но Костюла вече не е с нас“, ми каза един вътрешен глас. Упорствах, помислих, че съм ѝ обещала това сутринта, когато излизах от вкъщи. Само че този подарък, толкова различен, нямаше да е изцяло от мен, а колективен.

Направих първия телефонен разговор: „Би ли искал/а да напишеш няколко думи за Костюла, както я поживя като колега? Мисля да направя едно посветено на нея с текстове на всички, които желаят, хора, които я познават,知道 и са работили с нея“. Отговорът беше положителен.

Така, с текстовете на онези, които отговориха, се събра това посветено на Костюла. Вярвам, че тази книга е ценен подарък и им благодаря от сърце.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]