Теорията на Шопенхауер за цветовете произтича от личната му среща с Гьоте. Шопенхауер, разбира се, започва от резултатите на цветознанието на Гьоте, обаче развива много оригинално разбиране за цветовете, основано на собствената му философска система.

Според него цветът представлява явление на физиологията, т.е. той се ражда в окото и не съществува обективно. Условие за тяхното съществуване е качественият дялове на енергията на зрението, който предоставя обяснение на много явления, свързани с цветовете.

Философът дори открива, че този дял може да бъде формулиран с числови съотношения, придавайки на теорията си количествена перспектива. Цветознанието на Шопенхауер представлява двуенергийно значение: от една страна философски, тъй като демонстрира възможностите, които предлага за разбирането на явленията трансценденталният подход, от друга страна научен, тъй като подчертава слабостите на физическо-научния подход в изследването на причините им.

Шопенхауер, подобно на Гьоте, упражнява остри критики на теорията за цветовете на Нютон. Той обаче отива още по-далеч и интерпретира същото това, което Гьоте нарича "първично явление". Така, онези, които са били очаровани от цветознанието на Гьоте, ще намерят в това на Шопенхауер по-дълбокото измерение на същото.