Чрез четенето на значими гръцки автори от античността, Жаклин дьо Ромиже се опитва да ни накара да разберем теорията за величието на Човека. Човека, който, освободен от божествения страх, е създал безпрецедентни постижения и от тях се е появила така наречената Златна ера: 5-ти век пр.н.е. в града-образец на висшето управление, това на Демокрацията, в Атина.

За първи път боговете нямат глави на животни или птици, не са соколи, овце, кучета или крави, нито невероятни същества с страшни качества, както в Египет и Азия или в Индия. За първи път боговете имат човешки характеристики. За първи път хората се метаморфозират в богове чрез изобретателността и силата на Ума.

Този експеримент обаче не води до наивна оптимистичност. Гърците не вярват, че всичко е розово за човека. Трагедията и историята ни показват, обратно, че те напълно осъзнават пораженията, нещастията, страстите и страданията, на които е изложено човечеството.

„Сияйната стойност на интелигентността на Гърция от този Златен век се състои в това, че е имала искрено желание да укроти страстите, да извлече ценности, да се посвети на висше идеално, което ще устои на времето. Понятието за умственото величие на Човека е цел, постижение, постоянно обновяваща се усилие, в което човек, за да бъде наречен Човек, трябва да посвети всичките си сили.…“