Светлана Александрова осветява елемента на участието на съветската жена (руска, украинка, белоруска, сибирска и т.н.) във Втората световна война. Над 500 000 жени – в по-голямата си част млади момичета, почти тийнейджъри – вземат активно участие в Голямата отечествена война и на предната линия на фронта, не само като медицински сестри и носачи на ранени, но и в изцяло мъжки специалности до тогава: стрелци с картечници, снайперисти, пилоти, оператори на тежки зенитни и артилерийски оръдия, обикновени стрелци, радиомъже или партизани зад вражеските линии.
Някои от тези жени, които оцелели и стигнали до наши дни, и които авторката е търсила в градове, селища и отдалечени села, разказаха своята собствена война – и го направиха по шокиращ начин. Тази книга, която е първата от серия „книги на гласовете“, написани от авторката-журналист, е публикувана в първа версия през 1985 година в Русия с тираж от 2 милиона копия (бяха предшествани от откъслечни публикации в списания) и e преведена на 35 езика. Някои от историите й станаха основа за филмови и телевизионни сценарии.
Преревизираното издание от 2002 година включва части, които са били премахнати от цензурата, както и материал, който самата авторка не е рискнула да използва тогава. „Виждам света с гласове, с цветове. От книга на книга аз се променям, променят се темите, но разказвателното влакно остава. То е разказвателното влакно на хората, които срещнах... С тези хиляди гласове мога да създам, не се осмелявам да кажа реалността, реалността остава неясна, но една картина на моето време, на моята страна... и всичко това представлява малка енциклопедия, енциклопедията на моето поколение, на хората, които срещнах. Как са живели? В какво са вярвали? Как са умрели и как са убили? Колко много са преследвали щастието?“
Светлана Александрова
