Как трябва да се чете "Князът"? Като омаж на политическия аморализъм? Като практическо ръководство, "как да го направим" по отношение на завладяването и задържането на властта без морални задръжки? Или, напротив, като пример за прагматичен и реалистичен анализ?

В епоха като тази, в която живеем, време на криза и изпитания за демокрацията, отхвърляне на политиката и всички нейни носители […] в такова време, всички ние усещаме нуждата да преосмислим какво е политиката, какво цели и с какви средства. От тази перспектива, да се чете отново "Князът" не е само приятно, но и полезно и актуално.

От предговора на Павел Цима