Най-значимото литературно произведение на Плутарх е, по общо признание, `Паралелни животи`, т.е. паралелни биографии, по двойки на един гръцки и един римски политик или генерал, в число от 48, от които са запазени 46.

Той разбира се е написал и `Етически`, множество трактати на теми за добродетелта, теологията, религията, политиката и ролята на философията в формирането на характера, главно на публичните мъже, от действията и изборите на които винаги зависи животът на управляваните.

Но изглежда, че с `Етическите` той не се е чувствал, че постига обективната си цел за влияние върху хората от епохата си и за завръщането им по пътя на добродетелта, в момент, когато Римската империя беше на върха си и се насочваше към неизменния упадък.

Така той се обърна към биографията на големите политици и генерали от миналото, за да предостави по-конкретни и човечни примери - модели за подражание на техните велики моменти или за избягване на незаконните им действия. В челната линия на избора му са Солон с Попликол, Темистокъл с Камила, Аристида с Катон, Перикъл с Фабий Максим, Алкивиад с Марций, Пелопид с Маркела, Александър с Цезар, Агисилаус с Помпей, Деметриус с Антоний и др.

Плутарх в `Паралелните животи` ясно заявява, че не пише история, нито съсредоточава интереса си върху записването на най-значимите им действия, а с реални личности и истински ситуации радиографира тяхната психика и предлага на читателите необходимия исторически материал за разбиране на характерите на знаменитите мъже и на тяхното морално поведение.

Така, по майсторски начин, Плутарх преосмисля и съчетава знанието от миналото с нуждата от морално възстановяване на народите и управниците в епоха с ярко изразени симптоми на упадък.

[Извадка от текст на представяне на издател или издание]