През 472 г. пр.н.е. Есхил, осем години след решителната морска битка при Саламин, представя Персите, най-старата запазена трагедия. Четири години по-рано Фриних е драматизирал същата тема в Финикийките, от които великият трагик е променил леко един стих, според древната база на есхиловото произведение.

Въпреки общността на темата, не разполагаме с информация за начина, по който изгубената драма е обработила историческия материал, но ни е достатъчна ценната новина, че и Фриних, както и неговият по-млад съвременник, е поставил действието в Персия, т.е. е разгледал действието от гледната точка на победените.

Есхил с произведението си цели да състави един вид политическо изследване в поетична форма с тема патологията на голяма сила. Конкретно е искал да покаже как една свръхсила може да бъде унищожена, ако премине определени морални граници, както подчертава спектърът на Дарий в речта си, която без съмнение отразява възгледите на самия трагик.

[Извадка от текста на предговора]