Запознатият стил на „екзистенциалистичния“ драматург липсва у Некоразов. Самият Сартр споменава в интервюто си, че е написал фарс-сатира, която възпроизвежда структурата на обществото. Така се оправдава и използването на истински имена, с цел да се предаде необходимият реалистичен оттенък.

С това произведение се демитологизира безупречното лице на определена част от пресата, на влиятелните хора-представители на всяко общество, разкриват се тъмните аспекти на политическата реалност, както и истинските виновници или обичайните заподозрени на тази планета.

Сартр се е целял с Некоразов в нещо, което не е занимавало предишната му грижа, в възраждането или дори обновлението на театъра на Аристофан, в надеждата, че по този начин ще може да се обърне и да привлече по-широка публика, тази на народната маса.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]