«Цялото богатство на живота са спомените, които забравяме» е писал Чезаре Павезе. Това богатство той съхранява и събира в поезията си и ни кани да го споделим. Неговите ценности са детски образи, младежки трепети, отчаяни любовни истории, очаквания, разочарования, мъгливи пейзажи на италианския север, реката, хълма, смъртта: човешки спомени и затова вечни.

В училището на "херметичната" поезия, което доминира в италианските литератури с водещите имена на Унгарети, Мандалe и Квасимонто (трите Нобелови лауреати на Италия), Павезе - толкова важен като поет, колкото и като прозаик - противопоставя поезия напълно различна: простият и мощен ежедневен език с широки разказвателни ритми отваря пътища и наистина приближава един страдащ, многолюден и жив свят.

Тази двуезична публикация включва поетичните сборници на Чезаре Павезе "Работата изморява" и "Ще дойде смъртта и ще има очите ти", както и есето му "Изкуството на поета" и "Последните дневникови бележки" преди самоубийството.