Сега е повече от очевидно, че революционните промени в менталното възприятие, които настъпиха в западната християнска общност преди около три или четири века и доведоха до съвременното научно движение, са основната причина за кризата, в която се намира светът днес.

Все пак, ужасяващите последствия от практическото проучване на съвременната наука обикновено се приписват не на самата съвременна наука - и още по-малко на менталната картина на Вселената, която тя предполага - а просто на нейното неправилно приложение и злоупотреба. Дори ни казват, с наивност, която е толкова безпоследствена, колкото е и типична, че съвременната наука трябва да бъде добра, защото каквото е вярно, не може да бъде зло, и тъй като съвременната наука работи или произвежда резултати, тя трябва да бъде вярна.

Тази книга атакува такива заблуди директно, и на най-дълбоко ниво. Поставяйки съвременната научна картина на Вселената и мястото на човека в нея на фона на предхристиянската и християнската космология и антропология, авторът ясно показва как нашето приемане на тази картина е буквално заробило нас в огромна колективна лъжа, чиито последици в основните сфери на нашето мислене и действие не могат да не вандализират и осквернят както нас самите, така и света, в който живеем.

Тезата е представена с ясност, избягвайки сензационализма и апелирайки към дисциплинираната интелигентност и нейната способност за последователен дискурс. Последната и може би най-предизвикателна глава формулира космологично виждане в персонализирани термини на свещената митология на християнската традиция.