От книгите, които винаги ще предизвикват дискусии и разногласия, 'Князът' на италианския дипломат, историк, философ – и истинско дете на Ренесанса – Николо Макиавели е произведение, което е влияло и оформяло западната политическа мисъл и наука повече от малко.

И макар че в речниците на множество езици прилагателното „макиавелистичен“ означава недвусмислено „коварен“ и „безпощаден“, елементите, които се открояват тук, освен съществуващата и вечна „пренебрежимост“ на морала в надпреварата за сила и власт, не са нищо друго освен чистата логическа мисъл и един неоспорим прогресизъм както в политическото и историческото виждане на нещата (секуларизация спрямо теократичните възприятия на Средновековието), така и в необходимите средства за постигането ѝ (лидерски умения и благоприятна конюнктура – occasione – за решителна човешка намеса в „естествения ред“).

Освен изключително проникновените погледи върху начина на мислене и действие на управляващите, 'Князът' на Макиавели рентгенографира самия човек като политическо същество, с дълбочина много по-малко „макиавелистка“, отколкото може би смятаме.

Николо Макиавели (1469-1527) е италиански дипломат, политик, историк и писател. Политическите му мисли са подложени на остри критики, но и на пълно приемане, тъй като много хора го считат за баща на съвременната политическа наука, а мнозина го описват просто като циничен, корумпиран и авторитарен. Той е писал също театрални произведения, поезия и романи, и е превел класически произведения.